Днес ще разгледаме теорията на Хорни и по-конкретно в контекста на детството и формирането на детската нагласа към света.
Хорни е немски психоаналитик, последователка на Фройд, но в някои отношения нейните идеи значително се различават от неговите.
Една от основните й теории, е тази, която засяга детските потребности, а именно – потребността от удовлетворяване и потребността от сигурност. Важно е да се отбележи, че и двете зависят от родителите. Първата засяга основните биологически нужди, докато втората е основополагаща за формиране на личността и днес ще наблегнем именно на нея, защото вярвам, че тази информация ще ви е полезна за отглеждането и възпитанието на вашите деца. Всяко дете има нужда да бъде обичано, желано и защитено от враждебния свят. Ако родителите проявяват тези качества, както помежду си, така и към него, се формира здрава личност. Респективно – ако тези качества отсъстват, се появяват предпоставки за патологично и невротично поведение у детето.
Тук ще изброим някои типове родителско поведение, които биха възпрепятствали потребността на детето от сигурност:
- Скандално поведение;
- Неустойчиво поведение;
- Иронизация и насмешки;
- Даване на неизпълними обещания;
- Изключителна опека;
- Явно предпочитане на едното дете пред другото.
Хорни определя поведение, повлияно от такова родителско отношение, като „базисна враждебност“. Детето започва да се чувства раздвоено – то обича и изцяло зависи от своите родители, но в същото време вследствие на тяхното поведение, то започва да изпитва обида и негодувание към тях. Така се формира конфликт в неговата психика, който привежда в действие различни защитни механизми на детската психика. По този начин основните водещи чувства на детето са страх, недоверие, вина, обърканост, които целят подтискането на враждебните чувства към родителите си. Така тази враждебност започва да се проявява и в отношенията на детето и с другите – връстници, приятели, близки. Вследствие на това се формира и втората фундаментална нагласа, а именно – „базисна тревожност“, която се класифицира като недоверие, безпомощност, усещане за самота пред потенциално опасния свят.
Споделям с вас тази информация, защото по мои наблюдения, би била от полза за много от нас. Често вярваме, че даваме най-доброто, на което сме способни като родители и аз не се съмнявам в това, но понякога си струва да обърнем внимание и към по-базисните потребности, които на пръв поглед следва да проявяваме автоматично, но именно в основните потребности понякога изпускаме най-много, а ресурсът там е най-значителен. Колкото и скъпи играчки да купуваме на децата си, дори да учат в най-престижните и елитни частни училища, ако не им даваме базисните условия за развитие и растеж, а именно – сигурност, любов, внимание, търпение, приемане, взаимност, то тогава нагласата им към света ще бъде изградена на базата на други ценности.
С обич,