Какво представлява социалното възприятие – това е способността ни да формираме впечатления и да правим изводи за други хора, което зависи от техния физически вид, вербална и невербална комуникация, кактo и от активните социализатори, а именно – медия, религия, закон, образование.
Невербалната комуникация сама по себе си е съществен елемент на социалното възприятие. Езикът на тялото се разглежда като инструмент за предаване на мисли, чувства. Основните канали за това са контакт с очите, изражение, движение на тялото, стойка, докосване.
Едвард Мунк е имал трудно детство, загубил е майка си и любимата си сестра рано, а друга от сестрите му е била с психично заболяване. Израстнал е с порицаващ баща, който е разказвал страшни истории на децата си, което води до неговата тревожност и особеност в характера, а по-късно се отразява и на изкуството му. Често е имал зловещи видения и кошмари. В училище е отличник, но често боледува. Баща му не е подкрепял неговите творчески заложби.
Самият Мунк споделя: „В изкуството си аз се опитвам да обясня живота и значението му на самия себе си.“
В този ред на мисли много се колебаех кой негов автопортрет да избера – Автопотрет с испанския грип, 1919г., или Автопортрет с четки, 1904. Тъй като картините му са достатъчно красноречиви и всяка една в малка или голяма степен носи посланието за дихотомията страх – страст, аз се спрях на тази с четките.
Избрах Мунк, защото картините му са дълбоко експресивни и изразяват скритата борба по открит начин, с която всеки от нас се бори в живота си. Спрях се на този конкретен автопотрет, защото единствен от всички ми се стори като такъв, който го представя извън контекста на страха – по-скоро в светлината на страстта към това, което прави и с една самоувереност, която може би му е била най-необходима, когато е отстоявал интереса към изкуството пред баща си. Имам усещането, че той самият не осъзнава в каква приветлива светлина се е представил, което, според мен, рязко го разграничава от останалите му произведения.
Като имаме предвид ранната година, тук може би е именно и този етап от неговия житейски път, в който е заявил себе си открито и без страх пред баща си и света и именно поради тази причина оставам с усещането, че страхът липсва от тази картина, като основен мотив в творчеството му.
Комуникацията на фигурата вдъхва стабилност, увереност, извисеност над дребните тревоги, с едно дълбоко и концентрирано изражение на лицето и погледа. Това говори за един човек, дълбоко убеден в своята личност и качества, който живее може би, ако щете, безгрижно, следващ своя собствен път.
Гледайки автопортрета, на преден план излиза вярата ми в човека, като същество, годно да отстоява себе си, здраво стъпил на краката си, отдаден на това, което го вдъхновява, без да се съобразява с чужди очаквания, следващ и създаващ своя собствен път. Няма излишни форми и предмети, само той и четките, които олицетворяват неговата житейска мисия. Вярвам, че посланието, което носи, е че човек е сам създадел на своята съдба и действителност. Неговите рожби от това творчество са пресъздадени на платната. От нас зависи какви ще са плодовете на нашия труд.
С обич,