Доста често изповядвам философията, че ако искаме промяна около себе си, не трябва да променяме обкръжението и близките си, а да започнем със себе си. Никой човек не се е родил, за да бъде променян насилствено от друг и мисля, че това е основно предизвикателство за човечеството днес. Да се научи, че промяната започва с него самия и да усвои умението да живее с този, който макар и да го отразява в негативен аспект понякога, всъщност е различен от него и това е негово свещено право.
В момента, в който решите да променяте партньора или близките си, вие ги деперсонализирате, отнемате им тяхната идентичност и им вменявате това, в което вие вярвате за тях, че трябва да бъдат. Това автоматично според мен, им отнема възможността да следват своето нататъшно естествено развитие и растеж.
Затова това, което зависи от вас и в известна степен можете да контролирате, е отношението ви към вашето обкръжение и това до колко поставяте граници и подбирате хората в средата, в която пребивавате.
Това е нещо, което зависи от нас и се изисква дисциплина, добро познаване на нашите вътрешни ценности и морал и най-вече ГРАНИЦИ. Кого допускаме в живота си, да ни влие с идеи, мисли и действия, доколко отстояваме своите граници и не позволяваме на другите да ни променят и водят в посоки, които не са наши.
Затова днес ви предизвиквам да помислите – имате ли лични граници, с които не допускате хората да ви влияят по негативен начин и всъщност имате ли здрава изградена личност, която знае как да отстоява тези свои граници? И третото предизвикателство – обградени ли сте с хората, с които наистина искате да сте обградени и ако има излишни – правите ли нещо по въпроса за това да не са във вашето поле?
С обич,