Става много модерно в наши дни да говорим за храненето, но още повече да подбираме внимателно продуктите, да следим какъв е произходът им и как изобщо те влияят на организма ни. Ефектът, който храната оказва на нашите тела е неоспорим, но такъв безсъмнено имат и нашите мисли, а рядко поставяме тази идея на фокус. Ще доразвия тезата за мисленето и храненето по-надолу.
Съгласна съм, че в днешно време хората страдат от множество хранителни разстройства, от затлъстяване, все повече нарушения в ума, които бидейки научно изследвани, доказват пряка връзка с храненето. Обясним е поривът да се проучва храната, какво съдържа, от къде идва, да планираме дори храненето си, в някои случаи да се броят калории, да се поставят граници, но тези конкретики са за всеки отделен случай.
Наблюдава се тенденция, особено в социалните мрежи, при която млади, хубави фитнес модели, дават съвети за това що е то правилното ядене и как трябва да се храним, че да изглеждаме добре.
Изключват се цели групи храни, организмът се лишава от есенциални вещества, които присъстват в менюто от самото ни начало като човешка раса. И не, не говоря за вафли, солети и крекери. Древният човек едва ли се е хранил с тях. Природата ни го е дала, законът за оцеляването също.
Нутрициологията е една всеобхватна, забележете - наука и не бива да възприемаме модели от любител-читатели, които експериментират с хранителните тенденции, колкото и да ни изглеждат авторитетни. Това, че изглеждат добре на снимките в никакъв случай не ги прави здрави.
Неосъзнатата орторексия също не е здравословна, защото по този начин човекът става роб на храната. Умът му всячески търси начини как да задоволи потребностите на своето тяло без чувство за вина, без да се вманиачава в съдържанието на чинията пред себе си, което от своя страна го води до нервни сривове и липса на самоуважение.
Природата ни е дала основни хранителни вещества и нека напомня, че основната цел на храната е да бъде източник на енергия за нашето тяло, а не обратното. Много мъдра мисъл, не моя, но си позволявам да я цитирам – „Храним се, за да живеем, не живеем, за да се храним“. За съжаление много хора или живеят за яденето и злоупотребяват (което от своя страна говори за други дефицити на психическа основа), или се вманиачават в яденето до степен на булимия, анорексия и т.н. Основните групи храни са белтъчини, въглехидрати, мазнини и микронутриенти – витамини и минерали.
Изключвайки която и да е от тях няма да доведе до нищо добро, колкото и да се стараем да отричаме и да не обръщаме внимание на този факт. Дори няма да си правя труда да анализирам някои от най-популярните диети, защото диетата не е нещо, което трябва да се спазва 1 месец и после да наваксаш като за трима. Иска се осъзнатост, да разбереш, че диетата е начин на живот и ако обичаш и уважаваш себе си и своето тяло, ти няма да го лишаваш от основни хранителни групи. Ако обичаш и уважаваш себе си, ще знаеш кои са пълноценните източници на протеини, въглехидрати, мазнини и микронутриенти и няма да ставаш роб на мисленето си.
Във връзка с това се връщам на увода, където споменах как не само храната може да ни разболее, но и вредните мисли. Вманиачаването. Изпадането в крайности. Знаете ли колко разтревожен и с какво огромно чувство за вина може да е един човек, който си е обещал, че ще се храни здравословно, една седмица не слага нищо сладко в устата си или картофи например, накрая проявява слабост, според начина им на мислене, предава себе си и обещанието, което си е дал, и преяжда зверски. Този човек съвсем неосъзнато намразва себе си, защото не е спазил обещаното и на всичкото отгоре си приписва и вина за това.
Смятам, че човекът, който обича и цени себе си, своята ясна мисъл и тяло, гледа на храната като на източник за жизнени сили, яде бавно, наслаждава се на вкуса и не гледа на храненето като на пир или наказание. И пак казвам – под храна в никакъв случай нямам предвид бисквити, солети и вафли.
Сега запитай себе си – Ако успея да намеря качествени източници на протеин, въглехидрати, мазнини, витамини и минерали, ще си дам ли седмица да опозная истинските им вкусове, без да консумирам преработени и рафинирани храни, които ме водят към пристрастяване? Какво идва да ми каже тази абстиненция за тези храни? Ще отдам ли уважението, което мисля, че заслужавам, че да обслужа не само тялото, но и ума си с качествена и питателна храна, или ще действам на принципа: „Ми то веднъж се живее, така или иначе ще умрем“. Слаб характер и тотална липса на любов към себе си.
А ти обичаш ли себе си?