„Децата ни се дават не за да правим от тях повторение на себе си, за да осигурят нашата старост, или заради нашия егоизъм. Децата ни се дават, за да можем с тяхна помощ да станем по-мъдри и да решаваме своите задачи на Земята.“
Всичко е въпрос на ценности в нашия живот и правилното им подреждане, осъзнаване и преосмисляне, е витално за това да се чувстваме щастливи сами със себе си, а от там и с партньора и децата си.
Ако трябва да подредите по важност себе си, деца, партньор, работа и близки, как бихте ги подредили?
Всъщност онези майки (а и бащи понякога), които поставят на първо място децата си, са обречени на нещастен или разпаднал се брак / връзка, а от там емоционално се захващат и за децата си, обричайки и тях на същата самота, от която те самите страдат. В семейните констелации има две понятия - „заплитане“ и „лоялност“ и когато детето види майка си самотна, страдаща, разочарована от мъжете, то си казва: „Аз ще поема твоята болка“ или „Да обичаш боли, по-добре да остана сам/а“ и така цял живот до мама.
Всъщност да обясним причините за това нещо и какво общо има то с ценностите. Когато се роди детето и то стане центърът на Вселената за майката, то тя изгубва първо себе си, а след това и партньора си. Защо казвам, че това е изкривена майчина любов – защото превръщайки детето в своя център, тя съсипва не само собствения си живот, а и този на половинката си и на детето си впоследствие. Лоялността към съдбата на родителя се проявява в това, че детето започва да се чувства отговорно за щастието на родителя си и от там жертва своето собствено.
Защо казвам, че децата не бива да гледат, помагат, стоят до родителите си? Именно защото по този начин те осакатяват собственото си съществуване.
Според семейните констелации детето не е длъжно на родителя си – да, то е получило живот, храна, бъдеще от своите майка и баща, но не е длъжно да им дава нищо,а напротив – според закона за даване-получаване – то трябва да даде същото на своите деца. Как да даде тези неща на своето поколение, като е лоялен с майка си или баща си, не създава семейство, за да е до него / нея?
Именно тук се получава това криворазбрано схващане за майчината любов, която трябва да бъде възнаградена от детето. Ако сте родили своите деца, за да ви издържат материално, отглеждат като техни собствени деца, подкрепят и т.н., то значи не говорим за истинска любов родител-дете, а за егоистичен материализъм. Често срещам репликата: „Аз животът си дадох за него/ нея (детето), а той/тя не ме уважава.“ Такъв пример сте дали.
Основният източник на всички тези проблеми е точно тази криворазбрана майчина любов, която изисква и ограничава детето да й даде това, което всъщност тя сама не си дава и е отказала на и от съпруга си.
В началото споменах, че проблема произхожда от сбъркана ценностна система. Ако не поставяш себе си на първо място (А аз какво искам, какво ми харесва, позволявам ли си го?) и след това грижата за партньора (като човекът, които е моя Висша половинка, подкрепа, стожер един за друг) и чак тогава децата като продукт на това нещо, то цялата система е объркана, потокът на даването и получаването се смесва и родители-дете си объркват ролите.
Често се случва така, че с раждането на детето, фокусът на майката се измества към детето и остава завинаги там. Съвсем естествено, след време партньорът се чувства изоставен и съвсем естествено по един или друг начин двамата се отдалечават, което често води до изневери или раздяла и във всички случаи това е пагубно за детето. Получава се така, че детето става още по-голям център за майката, нейната идентичност се слива или ограбва тази на детето - вече говорихме за скритото послание, което то получава – „Няма смисъл да се привързвам“ и от там цикълът се затваря.
Изключително важно е мястото до вас да е свободно, не заето от работа, дете, родители и т.н. Когато не поставяте себе си и партньорът на първо място, колкото и да търсите близост, няма да я откриете, не и за дълго, защото дори да привлечете партньор, ако тези ценности не са както трябва, то той след време ще изчезне. Когато мястото на този свещен съюз е заето от друго, какъвто и човек да привлечете, той просто няма да се чувства комфортно и „на място“ в това поле.
Центърът „Аз и той/ тя“ ще създаде поле, в което всеки и всичко ще си знаят местата. Не говоря да пренебрегвате деца, работа, родители. Говоря за този кръг на любовта, който дава благоприятната среда за развитие на себе си, семейството, отношенията с нашите родители, работата и общото чувство за удовлетвореност. Любовта в двойката е изначалната сила, от която произлизат децата и трябва да остане такава и след тяхната поява. Това е основата на живота, в която вие двамата сте равнопоставени, стожер един за друг, а от там и за децата ви, които взимат най-доброто от вас, развиват се и вървят по своя собствен път, без да се обръщат от лоялност към вас, а след това препредават всичко това на своите деца, отблагодаряват се на тях, а не на вас. Децата дължат на родителите си уважение и признание и приемане, а не чувство за дълг. Ако вие проявите това към своите деца, то значи работите за щастливи внуци. Огледайте се около вас и анализирайте връзките около себе си и ще забележите колко права съм всъщност.
Когато мъжът и жената се съединят в любов, се ражда слънце, което излъчва светлина и топлина, а децата са планети, които се развиват и чувстват прекрасно в тази спокойна, подредена атмосфера. Знаете, във Вселената всяко нещо си има своя ред и смисъл и когато в семейната система балансът го няма, тогава страдат най-вече децата. Ако родителите не обичат себе си и един друг, то светят мъгляво и няма какво да дадат и на своите деца.
Пространството, което създава двойката, е комплекс от психологически, социални и икономически отношения, които завещаваме на нашите деца и в този смисъл, ако сме самотни и нещастни и разчитаме на децата си, то това е и нещото, което им завещаваме.
Много често жените забравят за своята женственост след появата на децата или започват да се съревновават с половинките си, което естествено води до тяхното отчуждение, затваряне, а впоследствие и напускане на семейството. Мили жени, не живеем в миналото. Нищо не налага това да се държим като повече мъже от мъжете си и да ги смачкваме психически, докато те не избягат от нас. Не е необходимо да се съревноваваме с половинката си за това кой изкарва повече пари и да се доказваме. Мъжката и женската енергия никога не трябва да си съперничат, а да се допълват и да са насочени към съвместно творчество. Само мъжете могат да се борят един с друг. Дори скандалите и споровете са вид борба, а кой мъж би искал да е в постоянна борба с някого, пък макар и в рокля. Рядко мъж ще въведе в своето поле жена-мъж, защо му е съперник?
Смисълът от идването на Земята в женско тяло е да се прояви женствеността и в това състояние да се създаде пространство на любов, да се открои интуицията, нежността, сътворяването на нов живот, съвместно с мъжката енергия. В това състояние на равенство и баланс се създава щастлив живот и пълноценно поле за децата, които наследяват този модел. Деца, които растат независими, самостоятелни, смело постигащи всички свои цели и реализиращи своя потенциал в здравословна и безопасна за тяхната психика среда.
И ако сега бурно се бунтувате срещу това, което четете, помислете за вашата връзка с вашите родители и моделът, който те са ви завещали. Дали това е нещо, което искате да предадете нататък? Ако не е, което е нещото, което трябва да промените?
С обич,