Темата за силите, които мотивират човешкото поведение са предмет на психологията от много време и винаги ще бъдат в основата на тази наука. Колкото повече се потапяме в тази наука, толкова повече обяснения, теории и изследвания намираме, които разбира се, във времето търпят развитие и биват допълвани от нови такива.
Според мен има няколко основни категории, които остават константни по отношение на човешкото поведение. Една от тях е тази, свързана с вярванията, традициите, убежденията, та дори и религията, които поставят човека в конкретна социална среда. Човешкият индивид не може да живее абсолютно сам на някое пустинно място и именно това ни отличава като интелигентни същества, които създават и съхраняват традиици, припознават се в тях, изграждат своя собствена ценностна система и съответно най-често общуват с хора, които имат сходна на тяхната.
Следващата категория, която намирам за основополагаща при формирането на поведението на даден индивид, е тази, която определя когнитивните процеси – памет, мислене, усещане, възприятие. Те, разбира се, при всеки са различни и търпят развитие във времето. Друг основополагащ източник, по-фиксиран и непроменлив във времето, са индивидуалният характер и темперамент, които също влияят на начина, по който възприемаме и реагираме на света около нас.
Обкръжението е един от основните стимули, които също определят нашите реакции, както и поведението на другите, разгледани в контекста на стимул – реакция. Затова считам за много важно осъзнаването на това какви хора допускаме до нас и нашето лично пространство и обкръжение.
Най-важният контекст в който, обаче, можем да разглеждаме нашето поведение и като цяло силите, които движат човека, са това как ние решаваме съзнателно да реагираме, предприемаме действия, взимаме решения и къде в социо-културен контекст поставяме себе си, своята личност и стремеж за развитие и усъвършенстване.
Изводът от всичко това е, че поведението ни зависи от нас самите. Дори и обкръжението ни да ни провокира, или който и да е друг фактор, ние самите позволяваме това да ни влияе и не предприемаме необходимите мерки за отстраняване му. Факт е, че работата по нашата личност е безкрайна и докато сме живи, и колкото повече работим по нашето развитие, толкова повече нашето поведение ще кореспондира на реалността, в която искаме да живеем.
С обич,