Днес бегло ще засегнем една необятна тема, а именно тази за егото.
Това е едно безкрайно поле, което всеки път ни изненадва с неосъзнаваните действия, които ни кара да правим спрямо дадени ситуации или хора от ежедневието ни. Днес ви предлагам да спрем и да се замислим защо и по какъв начин реагираме на външните, а понякога и вътрешни обстоятелства по начина, по който го правим и каква е конкретната цел на егото.
Независимо какъв тип човек сме, какво ни прави впечатление в другите, на какво реагираме по-рязко и какво дори не забелязваме, всеки от нас има моменти, в които е в конфликт с някой или нещо. Точно това са предизвикателните моменти, в които дистанцирайки се от поведението както на самия себе си, така и на околните, с наблюдение може да изследваме собственото си мислене. От какво произхожда нашата реакция към даденото събитие? От някаква рана в миналото, от чувство за несправедливост, която усещаме и не можем да пренебрегнем, от желание ние да сме прави и нашата дума да е последната?
Каква е ползата от цялото това нещо?
Нека поразсъждаваме каква е и основната цел на нашето его.
Може би е защитен механизъм на нашата психика да не останем наранени и така атакуваме още преди да са ни нападнали?
Може би егото съвсем целенасочено ни вкарва в наши собствени заблуди и филми, които ако се дистанцираме от чувствата и емоциите си, всъщност нямат нищо общо с фактическата реалност? Това много ясно обяснява защо някои хора реагират на определени неща, а същите за други хора са съвсем незабележими. Това ясно ни докарва до извода, че всички проблеми и реакции произхождащи от тях, идват от нас самите и е абсолютно (а много често срещано) неадекватно да търсим проблемите извън нас. Във всеки конкретен случай, всеки наш личен дискомфорт е свързан с лично, вътрешно неудовлетворение и проблем, с който или не искаме да се справим, или не искаме да осъзнаем. Точно това е и ролята на егото – да блокира неутралното мислене и да постави себе си над всичко и всички около нас.
Тъй като най-вероятно егото в момента се обажда и отказва да възприемете тази информация, приключвам темата (и обещавам продължение) със следните въпроси, които се надявам да отключат някои процеси в мисленето:
Кога се обажда моето его и какви емоции прикрива – страх, болка, отхърляне на себе си?
Защо го прави – да ме заблуди, да докажа, че съм прав и защо ми е необходимо да съм прав за останалите?
Мога ли да се дистанцирам от емоцията и да наблюдавам мислите си?
Мога ли да открия това, което ме провокира да реагирам по конкретния начин?
Мога ли да елиминирам гласа на нездравословното его с любов и приемане към себе си и другите?
Щом егото се обажда – кое е онова качество в мен, което има нужда от анализ и подобрение?
И разбира се – ще направя ли нещо по въпроса или ще оставя егото да се развихри за пореден път? 😊
С обич,