Емоционалната интелигентност сама по себе си представлява способността на даден индивид да осъзнава емоциите си и съответно да разбира тяхното значение, да има способността да открива фините нюанси в тях и да успява да ги управлява по такъв начин, че те да подпомагат мисленето, емоционалното и интелектуално развитие. Способността и умението да се разпознават емоциите и на другите и да се реагира адекватно на техните потребности спрямо ситуацията повлияват благоприятно комуникацията и отношенията между индивидите.
През 1990г. психолозите Саловей и Майер въвеждат термина емоционална интелигентност, като през 1995г. Даниел Голмън го популяризира чрез книгата си бестселър - "Емоционална интелигентност". Дефиницията на Голмън за емоционалната интелигентност е: "разбиране в умствената дейност чувствата на другите и регулирането на емоциите по начин, който повишава живеенето."
Идеите, които правят тази книга популярна са:
1. Емоционалната интелигентност може да бъде много по-важна за успеха в личен контекст, отколкото коефициентът на интелигентност;
- За разлика от коефициентът на интелигентност, емоционалната интелигентност може да се подобри.
Емоциите сами по себе си са проводник на послания и се проявяват като невербален канал за комуникация и съответно силната емоционална интелигентност помага за вземането на най-правилните решения, въприемането на определен курс на поведение, като повишава адаптивността и вероятността за успех във всяка една ситуация от нашето ежедневие.
Моделът на Р. Бар-Он за емоционалната интелигентност е един от най-ясно структурираните, бидейки определен като „съвкупност от некогнитивни способности, компетенции и умения, които влияят върху възможността на човек да се справя успешно с предизвикателствата на заобикалящата го среда“. Според Р. Бар-Он, тя се придобива и променя с течение на времето и може да бъде развивана чрез различни дейности като тренинги, терапия и обучения. Авторът смята, че емоционалната интелигентност, заедно с когнитивната интелигентност, допринасят еднакво за генералната интелигентност на личността и съответно в комбинация допринасят и развиват потенциала за успех в живота.
Разграниченията на автора са:
- Вътреличностна сфера – способността да разбираме, какво чувстваме и да управляваме себе си. Това се осъществява чрез: самоанализ (способността да разбираме емоциите си и какво влияние оказва върху другите нашето поведение); асертивност (способността ясно да изразяваме нашите емоции, мисли и да отстояваме убежденията си, взимайки под внимание предпочитанията и реакциите на другите хора); независимост (способност самостоятелно да вземаме решения и да се контролираме); самооценка (умението да постигаме съгласие със себе си, да се уважаваме и да се възприемаме положително, без да отричаме негативните си страни); самореализация (стремеж за максимално развитие и способност да реализираме потенциала си).
2. Сфера на междуличностните взаимоотношения – способност да си взаимодействаме с другите хора и да притежаваме високо развити умения за общуване. Това се осъществява чрез: емпатия (умение да разбираме емоциите на другите и способността да дадем обратна връзка); социална ответственост (способността да можем да си сътрудничим с другите); междуличностни отношения (умения за конструктивно общуване, чрез използване на вербална и невербална комуникация, способност за създаване и поддържане на контакти, основани на емоционална близост). - Сфера на адаптивност – способността да сме гъвкави, реалистични, да се държим адекватно в различни ситуации и да решаваме своевременно възникналите проблеми. Това се реализира чрез: решаване на проблеми (способност да диференцираме и формулираме проблемите); оценка на действителността (способност правилно да определяме отношенията и взаимовръзките между собствения опит и обективната реалност); гъвкавост (способност да съгласуваме нашите емоции, мисли и действия с променящите се обстоятелства).
- Сфера на управление на стреса – умение да се справяме със стреса, да контролираме импулсивността си, да не губим самообладание и да се превръщаме в жертва. Това се осъществява чрез: толерантност към стрес (способност да се противопоставяме на стресовите ситуации, без да изпитваме симтоми на физическо или емоционално напрежение (дистрес); контрол върху импулсивността (умение да удържаме на подбудите).
- Сфера на общото настроение – да успяваме да възприемаме позитивно живота и да сме удовлетворени като цяло. Това се осъществява чрез: удовлетвореност от живота (способност да се веселим, да сме спокойни, жизнерадостни и въодушевени); оптимизъм (да сме ентусиазирани при изпълнението на различни видове дейност, способност да виждаме позитивното и да не изпадаме в униние).
Според Майер и Саловей съществуват четири етапа на емоционална интелигентност:
- Способност да се възприема и изразява емоция – индивидът е способен да възприема както своите собствени, така и чуждите емоции;
- Стимулиране на мисловния процес чрез емоцията – емоциите също могат да подпомагат и творческото мислене;
- Разбиране и анализ на емоциите;
- Умение за контрол върху емоциите.
Емоциите, считани като особена група психични процеси и състояния, свързани с инстинктите, потребностите и мотивите на човека, са отговорни за нашите положителни или отрицателни преживявания и като такива предизвикват чувства, които съответно влияят на мислите, а мислите са отговорни за поведението. Емоциите са важни за начина, по който се взимат решенията, за креативното мислене, за критичното и аналитичното мислене, за начина, по който се общува с околните. Съответно рационалното и емоционалното не могат едно без друго.
Как можем да повишим емоционалната си интелигентност?
✓ Изграждане на отстояващ се стил при комуникация и себеизразяване без да бъде прекалено агресивен или пък пасивен;
✓ Отговоряне спокойно и хладнокръвно вместо да се реагира на конфликт;
✓ Научаване на активно слушане – не за да се отговори веднага, а за да изслуша, както и да се обръща внимание на невербалната комуникация;
✓ Наличие на мотивация – това мотивира и хората наоколо;
✓ Търсене на начини за подобряване на положителното отношение към лица и събития – негативната настройка повлиява неблагопроятно и останалите;
✓ Упражняване на собственото себеосъзнаване – може да се приложи и към околните, чрез анализ на езика на тялото и използване на това знание при уменията за комуникация;
✓ Умение за приемане на критиката – осъзнаването откъде и от кой идва критиката и с какви намерения, какво може да се извлече от нея и изобщо цялостен анализ, помага да разберем другия по-добре, без да се обиждаме като моментална реакция;
✓ Съчувствие към околните – това е проява не на слабост, а на сила, давайки поле за взаимно уважение и разбиране на хора с различни гледни точки;
✓ Развиване на лидерските умения – хората с висока емоционална интелигентност имат силно развити лидерски качества, поставяйки все по-високи стандарти и изисквания към себе си, което мотивира и останалите да се развиват нагоре;
✓ Бъди достъпен и социален – емоционално интелигентните хора са с позитивно присъствие, което не натоварва допълнително обстановката и използват правилно социалните си умения, за да достигнат до максимален брой хора.
Изследвания разглеждат и доказват, че наличието на развита емоционална интелигентност влияе не само на психическото здраве, но и на физическото. Счита се, че личност с висока емоционална интелигентност, е по-устойчив на развитието на сърдечни заболявания, по-добро справяне с диабет тип 2, както и други хронични заболявания. Хората с по-ниска емоционална интелигентност са по-податливи на тревожни състояния и депресия.
Емоционалната интелигентност е кръстовището, на което се срещат познавателните умения и способности и уменията, което увеличава нашата способност за устойчивост, мотивация, емпатия, рационално мислене, управление на стреса, комуникативни умения и умението да се ориентираме в различни социални ситуации или конфликти. Емоционалната интелигентност може да бъде вродена, но и развита, което предоставя изцяло ново поле, в което личността може да работи по себе си. Индивидът може да се научи как да взаимодейства по-ефективно с колегите в работата си, в общуването със семейството и близките си. Развиването на емоционална връзка се осъществява чрез умението да накараш хората около теб да се отворят към теб, да бъдеш емпатичен и неосъдителен, да умееш да менажираш дълбоки разговори примесени с хумор, да позволиш на човека отсреща да говори, без да го поправяш, да дадеш възможност на връзката помежду ви да се осъществи естествено. Емоционалната интелигентност помага да се изградят по-стабилни връзки и приятелства, да постигнем успех в училище, университет или работа и да се реализират целите, поставени в кариерен или личностен план. Основното предимство е, че учи индивида да установи връзка със собствените си чувства и емоции, да трансформира намерението в действие и да взима информирани решения относно това, което го интересува най-много.
С обич,