Днес ще разгледаме едно твърдение на Юнг, който защитава теорията, че всичко онова, което ни дразни в другите, всъщност ни води към себепознаване. Това твърдение е особено приложимо сега, когато обичайният стрес, с който така или иначе сме свикнали, последните години нарасна в пъти. Става така че много по-лесно се изнервяме на партньор, приятел, близък или роднина, реагираме по начин, по който не искаме, и впоследствие съжаляваме.
Всъщност днес искам да разгледаме точно тази закономерност и да ни накарам да се вгледаме вътре в себе си.
Често срещам случаи, в които хората обвиняват най-близкия си, критикуват и държат човека отсреща отговорен за тяхното настроение, благополучие, просперитет и т.н. За добро или за лошо, всъщност проблемът е в нас. Наблюдавам, че под въздействието на засиления стрес, ставаме още по-уязвими и податливи на избухвания и дребни пререкания, които са провокирани от това, че лесно се дразним един на друг. Забелязваме дребни или не толкова дребни недостатъци, в които се вкопчваме и разнищваме, докато не нараним човека до себе си или не му прехвърлим изцяло нашия товар.
Тази тема е необятна и бих била радостна да се коментира индивидуално и да се извлекат корените на това нещо, но това, което можем да обобщим като практическа насока как да не се поддаваме на този импулс е следното: да се пробваме поне за седмица, ежедневно, да осмисляме тези моменти, в които се чувстваме провокирани от някакъв дразнител.
Основните въпроси, които можем да си зададем в такава ситуация са:
- Как мога да отложа моята спонтанна реакция и каква избирам да е тя – критикуваща или осмисляща?;
- Какво идва да ми покаже качеството, което ме дразни в човека срещу мен?;
- Мога ли да извлека полза за самия себе си като си дам 5 минути самонаблюдение и да анализирам защо точно това нещо ме дразни?
Знаете ли, аз вярвам силно в теорията, че това, което ни дразни в другите, всъщност е това, от което бягаме, не си позволяваме, а искаме да бъдем или просто - животът в нашата сянка.
Много често наблюдавам хора, които критикуват човека за себе си за нещо, което те категорично отричат и не практикуват в живота си. Искат да променят половинката си. Те се взимат именно заради това, че са различни, а после искат да го направят свое копие. Моля ви, хора, не променяйте хората до себе си. Ако нещо толкова много ви дразни, замислете се, къде вие пренебрегвате себе си и своите желания? Гарантирам ви, че дори да се разделите с този човек, вие отново ще попаднете на същото, докато не отработите това качество в себе си.
Ще ви дам 5 минути да проанализирате сегашни и минали отношения и да стигнете точно до този извод. Колкото повече бягате от себе си и ръката ви сочи другия, толкова повече ще срещате именно това предизвикателство в отношенията ви с хората около вас, докато не се научите да работите върху себе си.
Самопознание, нали така?
Кое е нещото днес, върху което ще поразсъждавате, което отричате в другия, но не си позволявате сам на себе си?
С обич,