От санскрит, думата Уджай означава победоносен. Произлиза от корена джи, който означава завладявам, а представката уд означава робство. Следователно тази дихателна практика носи освобождаване от ограниченията. Тя е позната още като психично дишане, защото води до фини състояния на ума.
Тази дихателна практика може да се прави какво в седнало, така и в изправено положение. Най-общо казано, за да се изпълнява правилно, трябва да се застане в удобна медитативна поза. Гръбнакът е изправен, раменете са назад, а брадичката леко е насочена към гърдите. Фокусираме се върху дишането такова, каквото е, докато не стане спокойно и ритмично. След известно време прехвърляме осъзнаването към гърлото – трябва да усетим или да си представим, че дъхът се поема и излиза през гърлото, вместо през ноздрите, сякаш това се случва през дупчица на шията.
При бавното и дълго вдишване леко свиваме глотиса, така че гърлото да издава звук, наподобяващ дишането на спящо бебе (сааа). Коремът спонтанно се свива и стяга.
При бавното дълго издишване чуваме звука хааа, сякаш замъгляваме стъкло пред себе си.
И вдишване, и издишване се извършват през носа, докато устата е затворена.
Правим няколко цикъла вдишване/ издишване като постепенно увеличаваме.
Ползите от Уджай са множество – тази дихателна практика спада към медидативните / успокояващи ума пранаями и има загряващо тялото действие. Уджай успокоява нервната система, има дълбоко отпускащо въздействие на психично ниво. Облекчава симптомите на безсъние, забавя сърдечния ритъм. Също така проветрява белите дробове, остранява слузта, дава издръжливост, успокоява нервите и тонизира целия организъм. Помага ни да усетим енергията в тялото.
Дишането е подходящо за всички, когато се изпълнява без задържане - деца, хора, страдащи от високо кръвно, сърдечни заболявания.
Начинаещите изпълняват дишането без задържане на дъха. Впоследствие може постепенно да се задържа и да се включат бандхите.
С обич,